Светилището  Белинташ                   

                     Белинташ (още Беланташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък)[1]. Според друга теория името Белинташ се превежда като "камъкът на войната", заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. Там се намира т. нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.